![]() |
Брижит Бардо: Свободата да бъдеш себе си и да критикуваш света
Снимка ©
DFA
|
Брижит Бардо, една от най-емблематичните фигури в световното кино и култура, продължава да впечатлява с откровеността си и с ясната си позиция по важни обществени въпроси. В новата си книга Mon BBcédairе („Моят ББуквар“), която излиза на пазара, тя не само споделя лични размисли и мнения, но и създава своеобразен речник, който обхваща различни аспекти на живота, изкуството, политиката и личната й философия.
Книгата, написана изцяло на ръка, е своеобразен портрет на една жена, която е оставила следа в културния свят с независимостта, смелостта и ангажираността си. Структуриран като речник, тя включва кратки текстове, започващи от А за „Abandon“ (отказ) и стигащи до Z за „Zoo“ (зоопарк), като всяка дума е повод за размисъл или лична история. Този формат позволява на читателя да проникне в душевността на Бардо и да разбере нейните ценности и виждания за света.
Бардо не се страхува да изрази мнението си за своите колеги актьори, като ги оценява с искреност и уважение. Тя говори за Жан-Пол Белмондо като за „страхотен човек, гениален актьор, забавен и смел“, докато за Ален Делон отбелязва, че той носи в себе си „най-доброто и най-лошото“. За Марчело Мастрояни тя казва, че макар да е „очарователен“, той е „добър актьор без гений и без да е незабравима личност“. Тези оценки показват не само уважение към колегите си, но и дълбоката й аналитична способност да преценява хората и техния принос към изкуството.
В сферата на личните си предпочитания и философия Бардо изразява силна позиция по отношение на еротиката, която я е прославила с филма „И Бог създаде жената“. Тя определя любовните игри като пространство за „въображение, смущаваща перверзия и чувствена освободеност“, подчертавайки свободата да изразяваш себе си без ограничения.
Обичта към родното й Сен Тропе е също така важна тема в книгата. Тя изразява съжаление, че това красиво рибарско селище се е превърнало в „град на милиардери“, където „старият му чар“ вече трудно се разпознава. Това е лична критика към промените, които модерното време налага върху природните и културните ценности.
Бардо е и активист за правата на животните, като не пести критики към състоянието на Франция. Тя описва страната като „скучна, тъжна, покорна, болна, омразна, опустошена, обикновена, вулгарна“ и изразява мнение, че „дясната партия е единственото спешно лекарство за агонията на Франция“. В тази връзка тя изразява близостта си с Марин льо Пен и партията „Национален сбор“, което показва нейното ясно политическо убеждение и ангажираност.
Брижит Бардо е изключително дискретна в медийните си изяви, като през 1996 г. вече е публикувала мемоарите си „Initiales BB“, в които също разкрива много за личността си и житейския си път. Сега, с новата си книга, тя продължава да бъде гласът на една свободна, независима и смела жена, която не се страхува да изрази мнението си и да застане зад своите убеждения.
Тази книга е не само личен дневник, но и вдъхновение за всички, които ценят свободата и искат да живеят автентично, без да се страхуват да бъдат себе си. В свят, където често ценностите се променят и се подчиняват на модата или политическите течения, Брижит Бардо напомня, че истинската свобода е да бъдеш верен на себе си, дори когато това дразни околните.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |